Apr
23
2010
0

От дневничето на Мария Стоянова

Вчера прочетох последната ви книга за 2 часа.Толкова е човешка,женска.От страниците усетих дъха на райските ябълки и вкуса на виното! Толкова е оптимистична и духовна напук на комерсиалното време   в което живеем.
Ще очаквам с нетърпение следващите ви книги.

Apr
21
2010
0

Друга страничка от дневничето на Грета Щиркова

Краси, здравей! Е, свърши се, прочетох и “Старите  шлагери”. Сега вече ще трябва да си наложа търпение и да чакам третата. А  после? Четвъртата?  Като съм сама, избягвам да се смея, някак ми се вижда слабост, истерично е, а аз нали не съм такъв човек…да, ама  снощи съм се превивала от смях и хич не ми се отрази зле!  Има такива текстове, които като чуя  или прочета, си казвам “Да! Ето това е! И аз така го мисля, и аз така го  чувствам!”. Но някой друг го е казал с моите думи, сетил се е, формулирал  го е! Толкова рядко ми се случва да чета, без да ми се налага да препрочитам  някое  изречение по 2-3 пъти, за да разбера “какво е искал да каже авторът?” или  даже  да проумея според словореда кой кого убива.  Пиши!  Май ти бях писала – БЛАГОДАРЯ!!! Ами пак БЛАГОДАРЯ!!!

Mar
05
2010
0

От дневничето на Грета Щиркова

Краси, благодаря ти! За огромното удоволствие да прочета нещо толкова топло, човешко, уютно – обичам тази дума!, варненско.

Много, наистина много отдавна не ми е идвала наум думичката “сладкодумно”. А ти разказваш именно така…Благодаря ти.

Прочетох буквално на един дъх “Розов храст и сладко от смокини”. Чак като свърших и последната страница, си дадох сметка, че съм била ожадняла – не само духовно, но и в буквалния смисъл, защото не съм се сетила да стана и да си сипя чаша вода. И се смях, и се просълзявах, но се улових, че се усмихвам през цялото време. И само малкото останал ми здрав разум ме възпира да не се нахвърля и на другата – така булимично ми се иска да чета още и още… А аз се бях отказала да чета съвременна българска проза, пък и поезия – злъч, мрак, духовен онанизъм, с една дума – мощни депресанти.

Страхотно е! Някак усетих твоето увлечение в писането, не знам как пишеш, но изглежда много леко и естествено, нищо не е напън, нищо не е финтифлюшка – о, боже, съвсем “нелитераторски” се изразявам, ама наистина съм поразена.

Мисля си, че тази книга мога да дам само на най-близки хора, все едно е нещо наистина дълбоко мое.

Още веднъж: Благодаря!

WordPress | Aeros Theme | kubarelova