May
09
2010
0

От дневничето на Дора Маркова

Поздравления, Краси! Чувствам се повече жена след твоите книги. Толкова точно са предадени много от моите усещания и възприятия. Сякаш повечето неща са написани за мен самата.
Очаквах тази книга. И няма друг начин, след като съм прочела другите две. И този път не исках да правя нищо друго, докато не разбера как свършва историята на Кръстина. Това е някаква магия! Възхитена съм от точния изказ! Видях дърветата по друг начин и усетих с небцето си вкуса на виното.
Във време, в което повечето хора се стремят към материалното, а чалгата и пошлостта са почти “класика”, е невероятно да разбереш, че има и други като теб, като Кръстина, за които щастието има друго измерение. “Ако си бдял над детски сън, ако си пекъл хляб, ако си посадил дърво – значи си живял щастливо.”
Благодаря ти, Краси, за всички думи, с които си изказала това, което аз не мога! Чувствам твоите героини с душата и сърцето си. Ставам по-силна с тях. И не спирам да мечтая!!!
А ти не спирай да пишеш, защото го можеш!

Apr
30
2010
0

От дневничето на Златина Манолова

Ако душевна болка подтиска мислите ти, ако слънчева усмивка отдавна не е огрявала лицето ти, ако ти е трудно да се зарадваш на доскоро впечатлявали и трогвали те нещица, ако си загубил надежда, че щастието може да докосне и теб, препоръчвам книготерапия с „Кръстина и райските ябълки”. Защото Кръстина носи кръста на житейските неволи, които биха смазали една слаба жена, но силата на доброто и светло начало в героинята я води напред. Защото топлината и светлината на райските ябълки зарежда със сила вярата, че човек може да успее, въпреки житейските облаци.

Книгата носи посланието, че щастието спохожда силните, а силен може да бъде всеки,  който поиска и се потруди за това. „Кръстина и райските ябълки” зарежда с оптимизъм. Героинята те кара да повярваш, че ценностите на българката са живи. Непринуденият и закачлив стил, с който авторката Красимира Кубарелова осветлява тези ценности, те понася по вълните на удоволствието от разгърнатата книга и не те пуска, докато не стигнеш брега. А на брега, като че ли финалните думи на героинята са прочетените твои мисли „ Аз съм тази, която прави думите горчиви или сладки”, т. е. аз съм тази, от която зависи дали ще оставя мрачните облаци да подтискат усещането ми за живот или ще предизвикам щастието да ме спохожда. Поне аз така усетих магията на авторката.

Apr
23
2010
0

От дневничето на Мария Муладжикова

Краси,
сигурна съм, че има много жени с подобна съдба като на героинята ти. Сигурна съм, че както книгата вдъхнови мен – така ще вдъхнови и тях, ще ги утеши – когато плачат, ще ги разсмее – когато са тъжни, ще им помогне да се изправят на крака – когато са отчаяни и се намират в безизходица. И най-важното – ще ги научи да ценят малките, но истински щастливи моменти с хората, които обичат. Ще ги научи да открият Него – най-подходящия мъж – единственият, този – който всяка от нас чака, и за когото си мечтае цял живот…
Не спирай да пишеш. Чакам с нетърпение / и съм сигурна, че не само аз / следващата книга от теб.

WordPress | Aeros Theme | kubarelova