Анюта Милева

Вчера издателство „Сиела“ представи четвъртата книга на варненската писателка Красимира Кубарелова. Последният от предишните й три романа излезе преди повече от 10 години. Но който е имал късмета да попадне в морето от книги на поне един от романите й веднага ще си спомни за симпатичните героини, за светлината и лекотата с която Краси оплита и разплита съдбите им.
Но тук важната е Краси Кубарелова. Вчера имах възможност лично да се запозная с нея. Познавах я от нейните книги, от уеб страницата й и от няколкото мейла, които бяхме разменили преди повече от десет години. А тя ме познаваше само от тези разменени писъмца, в които аз, й представих нашата малка тричленна фен група, й благодарих за удоволствието да четем нейните книги. И след десет години тя си спомни за нас и получихме покана за представянето на новата книга „Верчето, Надежда и Любов“. Посрещна ни елегантна, усмихната, топла, развълнувана жена. Сърдечно, с целувка и весели искрици в очите. Приятел! И добре, че отидохме по-рано, защото после заприиждаха толкова много хора! Тя каза: Така е, защото имам много приятели. Но не е само това. Имаше приятели, които после са станали читатели и читатели, които са станали приятели или ще станат такива. Но в сърцата и душите си вече я чувстват много близка – приятели са.
Потърсете нейните книги. Четат се на един дъх. С усмивка, с насълзени очи и с огромно удоволствие. Проветрете душите си с тези красиво написани истории!
Благодаря ти, Краси!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *