Мария

Здравейте,

Току-що прочетох, казвам прочетох, а не дочетох, защото я изпих за няколко часа, та, току-що излизам от света на Вяра, Надежда и Любов.

Зълва ми ми я показа: дала й я приятелка, защото била много интересна. Погледнах я съвсем по диагонал. Зачетох тук-там. И видях финала. Реших, че няма да я чета.

Да, ама не ми даде мира. И я прочетох.

Не знам Вие с какво точно усещане сте за създаденото от Вас, за делото и мисията в живота, за случайностите и неслучайностите. Аз все си мисля, че случайности няма.

Няма да Ви занимавам с живота си. Имала съм и големи трудности, оставили своя отпечатък при изграждането на личността ми. Имала съм и много хубави моменти. Но напоследък все по-често се питам какво направих за себе си. Когато децата пораснат и поемат пътя си, коя ще съм аз… Дали ще се превърна в досадна лепка, впила се като паразит в жизнените сокове на техния живот, дали ще остана да се самосъжалявам или да се паникьосвам в незнанието какво да правя с дните си.

Не мога да кажа, че съм в студени семейни отношения с мъжа си, но определено сме се оставили да изпаднем в рутината.

Не се научих на кокетство, женската енергия у мен е запречена и оскъдна, въпреки опитите ми да подредя нещата. Но напоследък осъзнавам, че липсвам на себе си. Търся се и си давам сметка, че никога не съм правила нищо за себе си. Осъзнавала съм нуждите и липсите си, очаквала съм, изисквала съм от околните да вземат мерки по въпроса, но аз не съм поемала отговорността да направя нещо хубаво за себе си. И на това все още се уча.

Вероятно затова Вашата Вяра толкова ми допадна. Намерих много общи неща между нея и себе си. Намерих си малко вяра и надежда за повече смисъл и мъдрост, за повече осъзнатост.

С това просто исках да Ви дам обратна връзка за книгата. Много е хубава. Със свидното и родното, която лъха от нея; с уюта, който така ни е нужен; с важността от това да намериш и да си верен на себе си, а тук буквално ни е показано как; с идеята, че ако следваме Пътя си, ще намерим щастието. А то често си е при нас, само дето нямаме очи за него или не говорим един и същ език, та е нужно нещо да ни подбутне.

Бъдете здрава! Благодаря за прекрасните емоции с Вашите Вяра, Надежда и Любов!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *