Здравейте, Красимира!
Благодаря Ви за този дългоочакван празник за душата (10 години) – най–новата Ви книга „Верчето, Надежда и Любов“. Интересното е, че аз, която много харесвам творчеството Ви, отговарям за комплектуването на фонда на Регионална библиотека, и следя книжния пазар, дни преди да прочета за публикуването на новата Ви книга, коментирах с колегите, че постоянно търся нещо ново от Вас и ми е много шуто, че не откривам…
„Верчето, Надежда и Любов“ отдавна е купена, обработена и се чете от нашите читатели (също както и предишните Ви заглавия се радва на много голям интерес!). И аз я прочетох, на един дъх! И аз като Верчето се зачудих, как така някой друг взе, че написа моите мисли…
Зная, че аз съм една от многото Ви почитателки, но реших, че е редно да споделя с Вас!
Моята първа професия е счетоводител, после вятърът ме отвя в библиотеката и така от 27 години съм сред книгите. Вашите са ми любими! Откакто съм се родила (с малки прекъсвания от няколко години) живея в гр. Пазарджик – градът и на прадядовците ми. От няколко години стягаме със съпруга ми и децата една наследствена керпичена къщичка на над 100 години – родната на свекърва ми. Къщата се намира в китно селце, разположено в голяма близост до града ни, и аз я обожавам – с вековната и история и задължителните червени мушката в глинени съдинки…