Apr
23
2010
0

От дневничето на Мария Муладжикова

Краси,
сигурна съм, че има много жени с подобна съдба като на героинята ти. Сигурна съм, че както книгата вдъхнови мен – така ще вдъхнови и тях, ще ги утеши – когато плачат, ще ги разсмее – когато са тъжни, ще им помогне да се изправят на крака – когато са отчаяни и се намират в безизходица. И най-важното – ще ги научи да ценят малките, но истински щастливи моменти с хората, които обичат. Ще ги научи да открият Него – най-подходящия мъж – единственият, този – който всяка от нас чака, и за когото си мечтае цял живот…
Не спирай да пишеш. Чакам с нетърпение / и съм сигурна, че не само аз / следващата книга от теб.

Apr
23
2010
0

От дневничето на Мария Стоянова

Вчера прочетох последната ви книга за 2 часа.Толкова е човешка,женска.От страниците усетих дъха на райските ябълки и вкуса на виното! Толкова е оптимистична и духовна напук на комерсиалното време   в което живеем.
Ще очаквам с нетърпение следващите ви книги.

Apr
21
2010
0

Друга страничка от дневничето на Грета Щиркова

Краси, здравей! Е, свърши се, прочетох и “Старите  шлагери”. Сега вече ще трябва да си наложа търпение и да чакам третата. А  после? Четвъртата?  Като съм сама, избягвам да се смея, някак ми се вижда слабост, истерично е, а аз нали не съм такъв човек…да, ама  снощи съм се превивала от смях и хич не ми се отрази зле!  Има такива текстове, които като чуя  или прочета, си казвам “Да! Ето това е! И аз така го мисля, и аз така го  чувствам!”. Но някой друг го е казал с моите думи, сетил се е, формулирал  го е! Толкова рядко ми се случва да чета, без да ми се налага да препрочитам  някое  изречение по 2-3 пъти, за да разбера “какво е искал да каже авторът?” или  даже  да проумея според словореда кой кого убива.  Пиши!  Май ти бях писала – БЛАГОДАРЯ!!! Ами пак БЛАГОДАРЯ!!!

WordPress | Aeros Theme | kubarelova