Това е деликатна история, изпъстрена с аромат на дюли и тихия шепот на Балкана
Имената на романите ѝ приличат на рецепти от стара кулинарна книга или на наръчник по готварство – „Розов храст и сладко от смокини“, „Стари шлагери и крем брюле“, „Кръстина и райските ябълки“. Думите ѝ – лековити отвари за търсещите. Отдавна се е превърнала в едно от имената на литературната сцена, които не можеш да подминеш с лекота. И всяка нова творба от нея се превръща в скъпоценен бисер в огърлицата на читателското сърце.
Тя е Красимира Кубарелова – писателката със сърце трепетлика и душа на боец. А нейният нов роман „Верчето, Надежда и Любов“ пренася читателя право в прегръдката на Еленския Балкан и неговата магия.
Запознайте се с Верчето. Поетеса по душа и счетоводителка по професия. От момински години тя мечтае да гори в любов и да я описва в рими. Но вместо това става счетоводителка, работи в канцелария и се страхува, че там ще се пенсионира. Освен това е омъжена за Антон, бракът им се изчерпва до дежурните разговори за времето и въпроса „Какво има за вечеря?“, а с дъщеря им София ги дели един океан разстояние.
Животът на Верчето не би могъл да изглежда по-отдалечен от мечтите ѝ, докато в нейния предвидим свят не нахлува писмо, което ѝ завещава двестагодишна къща в Еленския Балкан – наследство от някогашна приятелка на майка ѝ Надежда – Любов.
И макар Верчето да се отправя към оглед на наследството си с ясното намерение бързо, бързо да го продаде, едва прекрачила прага на дома, тя разбира, че сред старите сандъци със спомени на Любов, ще открие и истината за собствената си родова история, а сред мелодията на „селския живот“ – своя вътрешен глас.
Защото понякога единственият начин да се спасиш, е да последваш сърцето си, да простиш и да се оставиш да бъдеш намерен.