Казвам се Дени и съм на 31..естествено, чувствам се на 19
Това лято, един приятен слънчев следобед, случайно влязох в магазин за козметика да си купя плажно масло и гледам, на витрината, няколко български книжки. Грабнах небрежно едно от книжлетата и се запътих към басейна у нас, да се пека на слънце. Цял следобед не се отлепих от шезлонга, погълната от тази книжка, след това продължих да чета и след плажа. Общо-взето, изчетох я на един дъх. После и втората Ви книжка, а сега съм си поръчала третата. Нямам търпение да я отгърна и да се потопя в атмосферата на любимия си роден град Варна и в личната история на новата героиня. На мен най-много ми харесва как мога да си представя реално жената, която пресича бул.Приморски, или която работи някъде около Морска гара, или която има лозе някъде зад паметника… Всичко е представено толкова естествено и земно, и то в сегашно време, все едно е днес. А с изпълнението на къщичката за кокошките, се посмях доста. Вие сте първата Варненска писателка, на чието творчество се наслаждавам, пишете толкова хубаво. Пожелавам Ви много успехи и бъдете все така духовита, за да радвате мен и останалите читатели. Искам много Ваши книги!
Поздрави и целувки:
Деница Русева.
Уважаема, Деница,здравейте!
Благодаря ви за милото писмо. Мислех си, че само аз съм останала на 19 :))
Представям си моите читателки като вас- интелигентни, млади, красиви, мили, с чувство за хумор.
Да, Дени, в „Розов храст и сладко от смокини “ съм описала моите пътеки… Закъснях с отговоря, но човек никога не знае кога и къде ще го отвее варненския бриз
Благодаря ви, Дени. Винаги пожелавам „здраве и късмет, приятели“, това пожелавам и на вас.
Поздрави и целувки и от мен