Днес ще си говорим за литература. На пряката ни телефонна линия е Красимира Кубарелова. Добро утро.
Добро утро.
Г-жо Кубарелова, три романа – „Розов храст и сладко от смокини“, „Стари шлагери и крем брюле“ и „Кръстина и райските ябълки“, се появяват отново на български език. Разкажете ни малко повече за романите, как се зароди идеята, какво ви вдъхнови да ги напишете?
Както знаете, аз имам особена слабост към българската жена и смятам, че всяка една българка е готова да бъде героиня на роман. Българките са много положителни герои. Затова съм написала тези книги. Това е едно обяснение в любов към българката.
Това ли всъщност е причината, поради която тези романи са ви завоювали титлата „орисница на женската душа“?
Може би да. Всяка една жена, всеки човек всъщност, не всяка жена, има едни копнения, едни копнежи, които накрая всички жени, всички мъже, всички искат да бъдат щастливи, всички искат да имат добро, всички искат да бъдат, да живеят в един по-уютен и добър свят.
Как приемате титлата?
Как приемам титлата? С възторг и с голямо удоволствие, и с респект. Ще се постарая никога да не разочаровам читателите си.
Вие казахте, че всяка една българка е готова да бъде героиня на роман. Каква всъщност е българската жена?
Българската жена е много силна жена, много нежна жена, много отговорна жена, има много хубави качества.
Понеже аз четох част от представянето на романите, там се говори за кариера, за семейство, за домашния уют, а всъщност, това ли са основните роли на българката?
Една от ролите, която българката играе най-добре, е това на добра майка, на добра съпруга. Но българката е и много добра професионалистка. Където и да погледнете, знаете, че има много успели жени в България. Българката има една мисия да запази българщината, българския дух. Смятам, че тя успешно се справя с всичко, с което се захване.
А успява ли обществото да го види, да види това, че тя е наистина добра майка, съпруга, професионалистка, да я възприеме в цялостен вид?
Ако обществото не успява, то трябва някой да му покаже на това общество как седят точно нещата. Може би това е желанието ми – да покажа българката в най-добрата светлина, за да може тя да бъде на пиедестала, на който трябва да седи като майка, като съпруга, като личност.
Наистина трябва да бъде възприемана като такава, защото имаме немалко примери.
Да, в съвремието има много примери на жени, които правят подвиг. Наблюдаваме една жена, която има болно дете, която се грижи за това дете вече повече от 30 години. Тя винаги е усмихната, винаги прави най-доброто за своето дете – това е един подвиг. Може би в едно друго общество това дете щеше да бъде обгрижвано от здравната система, но при нас децата са други. При нас всеки един ден е един подвиг. И здравето, и майчинството, много неща при нас са по друг начин, не така както по света. Но не знам, може би при нас е по-добре.
По този начин наистина виждаме българската жена като герой.
За голямо съжаление като герои, да. Героите никога не живеят лесно обаче. Така че да, героини са българските жени, не живеят лесно определено. В много случаи едно от нещата, които допълнително правят, е да дават право на мъжете си, което им прави чест.
Сега отправяме един по-общ поглед към литературата и искам да ви попитам интересуват ли се младите българи от литература, какви са вашите наблюдения? Четат ли?
Определено има мода, всъщност не мода, една нужда по-скоро има младото поколение от качествена българска литература. Това наблюдавам аз. На пръв поглед моите героини са жени на по-зряла възраст и би трябвало да ги четат жени на тази възраст. А се оказва, че тези романи се четат от млади момичета, от по-възрастни момичета, което означава, че може би младите хора имат нужда от съвет как да продължат живота си, как да се справят с определени житейски ситуации. Но последно време наблюдавам голям интерес към българската литература. Не, това не е мода, това е едно желание за духовност. И още нещо много интересно – голяма част, да не кажа половината от моите читатели са българи, които живеят извън България. И затова смятам, че трябва да направим нещо, да помогнем на българите да запазят българщината, този български дух, който е безценен и интересен, силен. Би трябвало да бъде намерен начин да бъде съхранен и да бъде развит.
Вие казахте, че се забелязва голям интерес към българската литература. И също така ми направи впечатление, че казахте, че много българи, които не живеят у нас, четат и предпочитат българското. В тази връзка наблюдаваме възход на българската литература.
Да, наблюдава се възход на българската литература. Всеки втори човек около мен пише романи, поезия, което е много хубаво. Защото качествените неща ще останат във времето, а тези, които да кажем не са толкова качествени, с времето ще се забравят. Но би трябвало според мен да се помогне на тези български майки, които възпитават децата си далеч от България, да съхранят езика, да съхранят българското, най-малкото да си връзват мартенички за Баба Марта, това е най-малкото, което можем да ги подсещаме. Но връзката с корените е много важна и би трябвало да се поддържа.
Така е, и спазвайки традициите може би отчасти го правим.
Да, най-естественият начин е да се спазват традициите. И тогава българските ценности ще бъдат запазени.
Вие казахте, че трябва да се прави повече за развитието на българската литература, съответно и за привличане на интереса към нея. Как може да се случи това нещо? Възпитава ли се всъщност литературата?
Че литературата възпитава, тя възпитава, а дали се възпитава литературата – да. В момента наблюдавам много литературни клубове под най-различни форми: групи във „Фейсбук“, по читалищата има голяма дейност. Да, вкусът към литературата се възпитава. Има хора по-четящи, по-сетивни, които повече разбират, повече чувстват литература. И те по някакъв начин водят тези, техните гласове са водещи в тези групи. И това не е лошо – понякога критикуват, понякога хвалят, но винаги истината излиза накрая. Така че колкото повече четящи хора има, толкова голям е шансът да бъде популярна добрата българска литература.
И също така да видим подем в обществото. Знаем, че това е фактор.
Да, литературата води до подем в обществото, така е.
За финал искам да ви попитам какво да очакваме от вас в професионален план разбира се?
В професионален план – започнала съм една книга, която има приятно заглавие „Кокичета на Ивановден“ и се надявам най-късно до Петровден да я завърша. Аз обичам български имена. Гледам във всяка една книга имената задължително да са български. И другото, което много се старая да направя, винаги да има нещо типично българско и характерно за сезона. Първите кокичета се оказа, че излизат по Ивановден. Всеки би си спомнил с хубаво за първите кокичета, които е държал в ръката си по Ивановден.
Ще очакваме да я видим и да я прочетем, разбира се. И ви пожелаваме успех! И нека призовем всички да четат българска литература. Тя по нищо не отстъпва – по качество и интерес, от световната.
Да, надявам се да е така. И аз харесвам много българската литература и много български автори.
Разбира се, имаме страхотни български автори. Благодаря ви за отделеното време.