Определят те като гранддамата на съвременната българска литература. А за мен си приятелката Краси.
Приятелката, на която с моето техническо “въображение“ винаги съм се възхищавала за деликатността, с която разказва историите си, при това с онова премерено чувство за самоирония.
Така и последният ти роман „Верчето, Надежда и Любов“ смайва с темперамент, но и с женственост, събужда чувството за корен и земя и заразява с оптимизма, че доброто винаги си пробива път.
Благодаря ти за споделените минути с думите и откровението, че „понякога единственият начин да се спасиш, е да последваш сърцето си, да простиш и да се оставиш да бъдеш намерен“. Краси, вярвам, че и новата ти книга ще поеме успешно пътя си към читателските сърца.
Желая ти здраве, писане на един дъх и нови теми, които да те вдъхновяват!