Краси, мила Краси! Вълшебница си! Налагах си да затварям книгата, за да си удължа удоволствието, въпреки че можех да я изчета за ден. Прекрасна!!! Това тънко чувство за хумор, начинът по който описваш всичко, това че тази пролет бяхме с моя Стоян точно в Елена, ме пренесе в Балкана и сякаш бях свидетел на тази вълнуваща история. Така съм се смяла на отношенията на Верчето с Антон, на Васила и Васил. И отвсякъде ЛЮБОВ!!! Съжалявам само, че не писа цели десет години. Колко ли прекрасни истории сме изпуснали! Нооо, сега наваксвай, Краси! Пишеш красиво, като името си! Успех, мила Краси!!!