Скъпа г-жо Кубарелова,
Казвам се Изабела и съм на 20 години. Първо, бих искала да Ви кажа, че вашето творчество ме върна към българската литература. Сигурна съм, че получавате хиляди такива писма, затова ще се постарая да бъда кратка, за да не Ви отегчавам. По принцип обичам да чета трилъри, защото те ме вадят от сивотата на ежедневието и ме карат да развивам въображението си, забавляват ме, като не ме натоварват. Вашите книги обаче, са истински. Толкова са истински, че не е за вярване. Те ме връщат към реалността, показват ми, че във всеки момент от живота си трябва да сме положителни , че винаги след лошото идва добро, че от всяка ситуация има изход. Любимата ми книга е „Розов храст и сладко от смокини“. Дори писах доклад по нея в Нов Български Универаситет и получих шестица.Ще си призная, че може би любовта ми към Вашите книги се корени и във факта, че във всяка от вашите героиня разпознавам моята майка. Истината е, че все едно разказвате нейната история. Ако някой път Ви свърши вдъхновението, ми пишете и аз ще Ви разкажа живота на моята невероятна, обичана от мен майка.Тя също Ви е голяма почитателка, и, честно казано, тя ми показа вашето творчество.
Предварително Ви благодаря за отделеното време да прочетете писмото ми и Ви благодаря за това, че пишете. Никога не спирайте, защото това, което правите е значително за много хора.