Когато делникът се опита да ме затисне с мръсни длани , когато отровата му пропие почти до костите ми – знам какъв е моят антидот – пакетче носни кърпички и книга на Краси Кубарелова – да се усмихна , да си поплача и да избягам за момент от собственото си съществуване , за да ми е по- леко после да се върна. Краси , първата Ви книжка ми я даде една колежка и думите и бяха :“ Прочети нещо чудесно – ако бях психиатър , щях да я изписвам вместо антидепресант .“ Другите си ги купих – първо ги потърсих в библиотеката в кварталното читалище , но постоянно бяха заети ( и библиотекарката Ви е фен ).Така , че за Бога – довършете си книгата и планирайте следващата – чакаме с нетърпение!!!