Краси, здравей! Е, свърши се, прочетох и “Старите шлагери”. Сега вече ще трябва да си наложа търпение и да чакам третата. А после? Четвъртата? Като съм сама, избягвам да се смея, някак ми се вижда слабост, истерично е, а аз нали не съм такъв човек…да, ама снощи съм се превивала от смях и хич не ми се отрази зле! Има такива текстове, които като чуя или прочета, си казвам “Да! Ето това е! И аз така го мисля, и аз така го чувствам!”. Но някой друг го е казал с моите думи, сетил се е, формулирал го е! Толкова рядко ми се случва да чета, без да ми се налага да препрочитам някое изречение по 2-3 пъти, за да разбера “какво е искал да каже авторът?” или даже да проумея според словореда кой кого убива. Пиши! Май ти бях писала – БЛАГОДАРЯ!!! Ами пак БЛАГОДАРЯ!!!