Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
„Казвам се Красимира Кубарелова и съм родена във Варна. Ако има прераждане, бих искала пак и пак да се родя и да живея в този град. Влюбена съм във Варна. Свършила съм важните неща в този живот. Родих син, бях съпруга, грижих се за родителите си, създадох дом, смях се, плаках, беше ми леко, беше ми тежко – живях и засадих розите и дърветата в моята градина.“ В тези пет изречения събира живота си дотук авторката на четири романа, най-новият от които – „Верчето, Надежда и Любов“, излезе неотдавна с марката на изд. „Сиела“.
Краси има хиляди почитатели, защото книгите й са такива, че може винаги да „избягаш“ в тях, да ги разлистваш отново и отново – и когато ти е тъжно, и когато ти е радостно. По нейните думи, книгите й са обяснение в любов към българката, която може и заслужава да е героиня на роман. Приличат на романи за жени, но е хубаво да се четат от мъже, за да разберат най-накрая какво всъщност искат жените от тях. Бих добавила: и да осъзнаят, че и самите те се нуждаят от любов и топлина.
– Госпожо Кубарелова, къде се изгубихте? Повече от 10 години Вашите почитатели очакват историята на следващата силна жена, която подхранва надеждата, че в един момент и те ще срещнат „похлупака за своята тенджерка“.
– Черен гологан не се губи. Ето го моето Верче, което среща „похлупака за своята тенджерка“. И слага тенджерата на огнището и като за манджичка започва да смесва вкусове и аромати за своя нов живот – с много любов.