Имената на романите ѝ приличат на рецепти от стара кулинарна книга или на наръчник по готварство – “Розов храст и сладко от смокини”, “Стари шлагери и крем брюле”, “Кръстина и райските ябълки”. Думите ѝ – лековити отвари за търсещите. Отдавна се е превърнала в едно от имената на литературната сцена, които не можеш да подминеш с лекота.
Тя е Красимира Кубарелова – писателката със сърце трепетлика и душа на боец. А нейният нов роман “Верчето, Надежда и Любов” (издание на “Сиела”) пренася читателя право в прегръдката на Еленския Балкан и неговата магия.
Верчето е поетеса по душа и счетоводителка по професия. От момински години тя мечтае да гори в любов и да я описва в рими. Но вместо това става счетоводителка, работи в канцелария и се страхува, че там ще се пенсионира. Омъжена е за Антон, но бракът им се изчерпва до дежурните разговори за времето и въпроса “Какво има за вечеря?”, докато с дъщеря им София ги дели един океан разстояние.
Животът на Верчето не би могъл да изглежда по-отдалечен от мечтите ѝ, докато в нейния предвидим свят не нахлува писмо, което ѝ завещава двестагодишна къща в Еленския Балкан – наследство от Любов, някогашна приятелка на майка ѝ Надежда.