Казвам се Красимира Кубарелова и съм родена във Варна. Ако има прераждане бих искала пак и пак да се родя и да живея в този град. Влюбена съм във Варна.
Свършила съм важните неща в този живот. Родих син, бях съпруга, грижих се за родителите си, създадох дом, смях се, плаках, беше ми леко, беше ми тежко- живях и засадих розите и дърветата в моята градина.
Докато живеех живота си такъв, какъвто беше, за разтуха и удоволствие написах четири книги. В тях героините са жени, които можете да срещнете на всяка крачка. Харесвам героините си и докато пиша за тях си представям, че бъбрим по- женски на кафе. Ту те ми разправят живота си, ту аз на тях, ту се смеем, ту си поплакваме малко даже.
Книгите ми са обяснение в любов към българката, която може и заслужава да е героиня на роман. Приличат на романи за жени, но е хубаво да се четат от мъже, за да разберат най- накрая какво всъщност искаме ние от тях.
Имената на романите ми са сладко- носталгични. Приличат на рецепти от стара готварска книга или на наръчник по готварство- „Розов храст и сладко от смокини“, „Стари шлагери и крем брюле“, „Кръстина и райските ябълки“ и „Верчето, Надежда и Любов“- последната. Заглавията са почти толкова дълги, колкото книгите ми. Кой в тези забързани времена има време да чете безкрайни истории за любов и предателство, сила и слабост?
Не са дълги и многословни книгите ми, но са искрени, от душа написани. С лекота са написани, нека леко да се четат.
Не ровя в мръсните дебри на нашите души, не пиша за низки пагубни страсти, харесвам героите си, дори тези, които не са много положителни. Независимо какъв е човек, дали е добър или малко лош, той винаги копнее за любов, преживява раздели, предателства и пак търси любов. Пиша за хората, които се борят за своето щастие, за тези, които търсят „похлупака за своята тенджерка“ и понякога го намират.
Всеки човек пише своята приказка и живот. Думите правят живота ни. С едни и същи думи можеш да кажеш и лошо, и хубаво, и да зарадваш, и да обидиш. И за делника, и за празника думите са еднакви. Трябва само да ги подредиш като приказка, така както редиш живота си. И думите и живота са като меда и бадемите – горчиви и сладки…
Обичам живота- в него има вяра, надежда и любов за целия свят.