Мила госпожо Кубарелова. Вие сте едно прекрасно бижу на литературния ни небосклон, което аз доста късно открих. Не зная защо не съм попадала на книгите Ви досега, но преди два дни си купах първата книга, която ми намериха “Розов храст и сладко от смокини”. Сега разбрах, че това е първата Ви кнаги, даже преиздавана. Книгата е чудесна. Чудя се има ли смисъл да се издава Кари Брадшоу, като имаме Краси Кубарелова. наистина невероятно чувство за хумор, невероятно познаване на женската душа и женските емоции. Благодаря ви за миговете прекарани с вашата проза. И защо да се сравняваме по другите ,нека те да се сравняват с Вас и Джоан Харис, и всички останали. Наистина…продължавайте да пишете. Сега съм на път да закупя и другите Ви книжки и да им се насладя. Това лято ще запомня с това, че съм Ви открила като автор и с насладата, която съм изпитала. Желая чудесни творчески пориви…И до скоро писане…Ваш Фен!! Завинаги!!!

Краси,Когато прочетох твоя книга за първи път, реших, че е леко автобиографична. А ти отвърна, че ако нещо е много твое не можеш да го опишеш. Сигурно си права- какъв ли кураж е нужен за да направи човек подобен душевен стиптийз?!Все се питам дали, когато срещнеш някой от “твоите” хора и творбите му стават “твои”. Вчера прочетох последната ти книга и реших за себе си. Така става. Книгите много приличат на своите автори.
Твоята е уютна като теб и като дома ти.Желая ти здраве- и на теб, и на семейството ти

Краси, много голямо удоволствие изпитвах когато четях книгата. Много ми допада това, че сюжетите са свързани с често срещани житейски ситуации, в които главните герои се справят с всичко, представни както в своите уязвими така и в своите силни страни. Това ги прави така достъпни и близки до нас, че някак започваме да разбираме света им и да им се възхищаваме. Благодаря ти за отпимизма и топлотата с които ме изпълни. Поздрави!