Излезе новият роман на Красимира Кубарелова “Кръстина и райските ябълки”

Krustina i raiskite qbulki

„.Когато бях малка, Варна беше малък град и всички във Варна имаха лозя и правеха вино. Знаете ли, че виното е живо? Така, както около един мъж трябва да има много жени, за да покаже той силата си, така едно вино не може да стане хубаво само от един вид грозде . Смесваш няколко – един слагаш за сладост, друг вид – за горчивина , трети за сила, четвърти за аромат, и накрая си проличава букета. От самото начало, с разпукването на зърната, виното оживява. Първо излизат едни мехурчета, и пукат, пукат. И мирише чудно, на вино, на мокро дърво. Всичко около виното трябва да е чисто, да не се разболее А ако се разболее, се лекува на пълна луна с медни съдове. Да правиш вино е тайнството на мъжете. Така се вдигат мераците им, както кипи виното. Докато е в бъчвата, прилича на един млад мъж, ароматно- резливо, сменя настроенията си непрестанно, трябва да внимаваш да не го изпуснеш. А после, прекипява и стои в бъчвата по- кротко, но непрекъснато трябва да се занимаваш с него, да го прелееш, да го чувстваш кога за какво е готово. И после прекипява и се укротява и тогава идва момента да се налее в бутилките,.Прави се в някоя мразовита нощ на пълна луна, с медно тасче, в меден съд, но първо се прекарва през медна фуния. Накрая се слага чиста коркова тапа. И виното се укротява така, както мъжът тръгва след една жена. И започва да старее. Не всяко вино се оставя да остарее, само хубавото. Другото се вкисва и не може да се запази. И нито да го пиеш, нито да го хвърлиш. А като затвориш виното в бутилката, то започва да дооформя характера си, така както мъжът оформя своя, като живее с жена. Но не всеки може да пие вино. Пиенето на вино е като любенето. Някога е божествено, понякога е любене., понякога е общуване, а понякога е лош навик, а понякога е просто между другото. Първо го завърташ в чашата , оглеждаш го, даваш му възможност да покаже цвета си . После го вдъхваш, затваряш очи, представяш си къде е расло, чувстваш слънцето, което го е галило и попило лъчите в цвета му. Чак тогава го докосваш с устните си, вдъхваш ,не точно отпиваш , а оставяш аромата му да те погали.Отпиваш малка глътка, оставаш я да опознае устните ти, а истинския вкус на виното изпитваш, чак когато си отпил. Доброто вино е като приказката. Поколения минават, докато мъжете от една фамилия се научат да правят вино, и много деца порастват, докато жените разказват истории, от които се раждат приказки….“Има мъже, които не могат да правят вино. Да могат да го поръчват и да го правят, са две различни неща. и ние , жените, винаги безпогрешно усещаме кой може да прави вино и кой може да пие вино. А мечтаем за мъжете, които могат и двете.

Няма коментари

WordPress | Aeros Theme | kubarelova