Краси,Когато прочетох твоя книга за първи път, реших, че е леко автобиографична. А ти отвърна, че ако нещо е много твое не можеш да го опишеш. Сигурно си права- какъв ли кураж е нужен за да направи човек подобен душевен стиптийз?!Все се питам дали, когато срещнеш някой от “твоите” хора и творбите му стават “твои”. Вчера прочетох последната ти книга и реших за себе си. Така става. Книгите много приличат на своите автори.
Твоята е уютна като теб и като дома ти.Желая ти здраве- и на теб, и на семейството ти