Ако душевна болка подтиска мислите ти, ако слънчева усмивка отдавна не е огрявала лицето ти, ако ти е трудно да се зарадваш на доскоро впечатлявали и трогвали те нещица, ако си загубил надежда, че щастието може да докосне и теб, препоръчвам книготерапия с „Кръстина и райските ябълки”. Защото Кръстина носи кръста на житейските неволи, които биха смазали една слаба жена, но силата на доброто и светло начало в героинята я води напред. Защото топлината и светлината на райските ябълки зарежда със сила вярата, че човек може да успее, въпреки житейските облаци.
Книгата носи посланието, че щастието спохожда силните, а силен може да бъде всеки, който поиска и се потруди за това. „Кръстина и райските ябълки” зарежда с оптимизъм. Героинята те кара да повярваш, че ценностите на българката са живи. Непринуденият и закачлив стил, с който авторката Красимира Кубарелова осветлява тези ценности, те понася по вълните на удоволствието от разгърнатата книга и не те пуска, докато не стигнеш брега. А на брега, като че ли финалните думи на героинята са прочетените твои мисли „ Аз съм тази, която прави думите горчиви или сладки”, т. е. аз съм тази, от която зависи дали ще оставя мрачните облаци да подтискат усещането ми за живот или ще предизвикам щастието да ме спохожда. Поне аз така усетих магията на авторката.