Друга страничка от дневничето на Грета Щиркова

Краси, здравей! Е, свърши се, прочетох и “Старите  шлагери”. Сега вече ще трябва да си наложа търпение и да чакам третата. А  после? Четвъртата?  Като съм сама, избягвам да се смея, някак ми се вижда слабост, истерично е, а аз нали не съм такъв човек…да, ама  снощи съм се превивала от смях и хич не ми се отрази зле!  Има такива текстове, които като чуя  или прочета, си казвам “Да! Ето това е! И аз така го мисля, и аз така го  чувствам!”. Но някой друг го е казал с моите думи, сетил се е, формулирал  го е! Толкова рядко ми се случва да чета, без да ми се налага да препрочитам  някое  изречение по 2-3 пъти, за да разбера “какво е искал да каже авторът?” или  даже  да проумея според словореда кой кого убива.  Пиши!  Май ти бях писала – БЛАГОДАРЯ!!! Ами пак БЛАГОДАРЯ!!!