Красимира Кубарелова » Читателски дневник

От дневничето на Десислава

Краси Кубарелова — Mon, 30 Aug 2010 13:31:15 +0000

Здравейте, сигурно сте се наслушали на суперлативи за книгите Ви, но…няма как, уникални са, не си спомням откога не съм чела нещо толкова свежарско, при това написано от жена, при това варненка, каквато съм и аз. Горда притежателка съм и на трите книги и наистина не мога да определя коя ми е любима, дано да е на път и четвърта. Поздравления за “чела съм повече от 7 книги, за да разбера, че Паулу Куелю не ми е любим писател”, този израз вече е закачка-поздрав между мен и приятелките ми. Искрено Ви се раздвам и Ви желая много щастие.

От дневничето на Лъчезара

Краси Кубарелова — Tue, 24 Aug 2010 08:26:03 +0000

Здравейте ,Красимира!!Тази седмица прочетох книгата Ви Розов храст и сладко от смокини!Поподнах на нея случайно в подтика си това лято да чета повече български книги.И какъв късмет!!…Тази книга сякаш е писана за мен чак не мога да повярвам.Даже и в най малки подробности !Даже и в ритъма на ежедневието ми ,в особенната привързаност към най -обикновени неша от пералнята ,до кокошките ,до плетките до суетенето по Бъдни вечер..И сега като ви пиша се чудя дали е съвпадение ,дали жените останали сами на тази възраст се вълнуват от такива неща!През цялото време докато четях книгата исках да ви видя.Но се оказа ,че за интернет прегради няма.Предавам книгата от приятел на приятел и тези ,които ме познават са направо изумени!Тук не е мястото за дълги писания, но много ще се радвам да ми напишете няколко думи.Утре отивам на библиотека и се моля да има там и другите Ви книги.Чувствам се щастлива ,че се докоснах до творчеството Ви Желая Ви здраве и да станем близки чрез книгите и чувствата ,които ни карат да преживяваме

От дневничето на Ани

Краси Кубарелова — Fri, 06 Aug 2010 08:46:56 +0000

Мила Красимира! Благодаря Ви за прекрасните книги, с които ни дарявате – толкова истински, толкова човешки, толкова земни … Начинът, по който пишете скъсява дистанцията с Вашите читатели и ни кара да се чувстваме, все едно Ви познаваме от много време. Прочетох последната книга за около 2 часа, много плаках и се смях от сърце. Аз самата имам 3 деца, и две от тях са близначета, токова много ме докоснахте и ме накарахте да се замисля за нещата от живота…Очаквам с нетърпение следващата Ви книга!

От дневничето на Нина Байчева

Краси Кубарелова — Sun, 04 Jul 2010 03:27:06 +0000

Благодаря за книгите, за удoволствието, което прекарвам с тях.Чета ги на един дъх, после ги препрочитам.Действат ми по- добре, отколкото време, прекарано в СПА център.След всяко прочитане на лицето ми има усмивка.Чакам нови книги !

От дневничето на Таня

Краси Кубарелова — Wed, 23 Jun 2010 19:00:48 +0000

Мила госпожо Кубарелова. Вие сте едно прекрасно бижу на литературния ни небосклон, което аз доста късно открих. Не зная защо не съм попадала на книгите Ви досега, но преди два дни си купах първата книга, която ми намериха “Розов храст и сладко от смокини”. Сега разбрах, че това е първата Ви кнаги, даже преиздавана. Книгата е чудесна. Чудя се има ли смисъл да се издава Кари Брадшоу, като имаме Краси Кубарелова. наистина невероятно чувство за хумор, невероятно познаване на женската душа и женските емоции. Благодаря ви за миговете прекарани с вашата проза. И защо да се сравняваме по другите ,нека те да се сравняват с Вас и Джоан Харис, и всички останали. Наистина…продължавайте да пишете. Сега съм на път да закупя и другите Ви книжки и да им се насладя. Това лято ще запомня с това, че съм Ви открила като автор и с насладата, която съм изпитала. Желая чудесни творчески пориви…И до скоро писане…Ваш Фен!! Завинаги!!!

От дневничето на Силвена

Краси Кубарелова — Wed, 23 Jun 2010 18:54:43 +0000

Краси,Когато прочетох твоя книга за първи път, реших, че е леко автобиографична. А ти отвърна, че ако нещо е много твое не можеш да го опишеш. Сигурно си права- какъв ли кураж е нужен за да направи човек подобен душевен стиптийз?!Все се питам дали, когато срещнеш някой от “твоите” хора и творбите му стават “твои”. Вчера прочетох последната ти книга и реших за себе си. Така става. Книгите много приличат на своите автори.
Твоята е уютна като теб и като дома ти.Желая ти здраве- и на теб, и на семейството ти

От дневничето на Десислава

Краси Кубарелова — Wed, 23 Jun 2010 18:52:59 +0000

Краси, много голямо удоволствие изпитвах когато четях книгата. Много ми допада това, че сюжетите са свързани с често срещани житейски ситуации, в които главните герои се справят с всичко, представни както в своите уязвими така и в своите силни страни. Това ги прави така достъпни и близки до нас, че някак започваме да разбираме света им и да им се възхищаваме. Благодаря ти за отпимизма и топлотата с които ме изпълни. Поздрави!

От дневничето на Ирина Келешева

Краси Кубарелова — Wed, 23 Jun 2010 18:50:41 +0000

Имаш талант! Продължавай да пишеш! Твоите романчета се четат с удоволствие. Те са като изповед, в тях всяка жена намира нещо от себе си и за себе си, намира надежда и кураж.

От дневничето на Дора Маркова

Краси Кубарелова — Sun, 09 May 2010 17:09:18 +0000

Поздравления, Краси! Чувствам се повече жена след твоите книги. Толкова точно са предадени много от моите усещания и възприятия. Сякаш повечето неща са написани за мен самата.
Очаквах тази книга. И няма друг начин, след като съм прочела другите две. И този път не исках да правя нищо друго, докато не разбера как свършва историята на Кръстина. Това е някаква магия! Възхитена съм от точния изказ! Видях дърветата по друг начин и усетих с небцето си вкуса на виното.
Във време, в което повечето хора се стремят към материалното, а чалгата и пошлостта са почти “класика”, е невероятно да разбереш, че има и други като теб, като Кръстина, за които щастието има друго измерение. “Ако си бдял над детски сън, ако си пекъл хляб, ако си посадил дърво – значи си живял щастливо.”
Благодаря ти, Краси, за всички думи, с които си изказала това, което аз не мога! Чувствам твоите героини с душата и сърцето си. Ставам по-силна с тях. И не спирам да мечтая!!!
А ти не спирай да пишеш, защото го можеш!

От дневничето на Златина Манолова

Краси Кубарелова — Fri, 30 Apr 2010 18:27:52 +0000

Ако душевна болка подтиска мислите ти, ако слънчева усмивка отдавна не е огрявала лицето ти, ако ти е трудно да се зарадваш на доскоро впечатлявали и трогвали те нещица, ако си загубил надежда, че щастието може да докосне и теб, препоръчвам книготерапия с „Кръстина и райските ябълки”. Защото Кръстина носи кръста на житейските неволи, които биха смазали една слаба жена, но силата на доброто и светло начало в героинята я води напред. Защото топлината и светлината на райските ябълки зарежда със сила вярата, че човек може да успее, въпреки житейските облаци.

Книгата носи посланието, че щастието спохожда силните, а силен може да бъде всеки, който поиска и се потруди за това. „Кръстина и райските ябълки” зарежда с оптимизъм. Героинята те кара да повярваш, че ценностите на българката са живи. Непринуденият и закачлив стил, с който авторката Красимира Кубарелова осветлява тези ценности, те понася по вълните на удоволствието от разгърнатата книга и не те пуска, докато не стигнеш брега. А на брега, като че ли финалните думи на героинята са прочетените твои мисли „ Аз съм тази, която прави думите горчиви или сладки”, т. е. аз съм тази, от която зависи дали ще оставя мрачните облаци да подтискат усещането ми за живот или ще предизвикам щастието да ме спохожда. Поне аз така усетих магията на авторката.